Месни Заговезни е! Започват строги забрани, а ето какво се прави за последно
Месни заговезни е православен църковен празник, който се чества постоянно в неделя, 8 седмици преди Великден.
Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия.
Заговява се с месо, по тази причина празничната софра е единствено от месни ястия. В седмицата след „ Месни заговелки ” (Сирни заговезни) се яде доста извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следва интервал на хранителни и духовни пости.
На този ден православните християни ядат за финален ден месо преди началото на 7-седмичните великденски пости – т.е. ”заговяват от месо “, по тази причина празничната софра е единствено от месни ястия. В седмицата след „ Месни Заговелки ” се яде доста сирене, масло и яйца, преди неделята на Сирни Заговезни.
На Месни заговезни се подготвят баница с мехлем и извара, кокошка, яде се свинско месо.
През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото по-късно те са строго неразрешени.
В храмовете се четат фрагменти от Светото писание, които приказват за Страшния съд. Така Църквата напомня за трагичните последствия от прегрешението и приканва всички към работа на близък и към нравственост.
Денят се назовава още Неделя Месопустна, тъй като е последният ден преди постите, когато се яде месо. Момъкът желае амнистия, с цел да получи момата, която си е избрал.
През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също по този начин през цялата седмица (или единствено на Сирни заговезни) се палят огньове и отново за здраве се прескачат; след това към тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се назовава и Поклади.
Обичаи
Някъде е публикуван обичаят оратници (огруглици) – това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си; по този начин се прогонват бълхите от всяка къща.
Много известен е и обичаят мятане на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно изработен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, с цел да гаси, в случай че би трябвало, пламъците. В това време момата събира стрелите – колкото са повече, толкоз тя е по-горда пред приятелките си, тъй като е по-харесвана.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На трапезата се прави и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари родственици и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и на всички места по-младите желаят амнистия и целуват ръка на домакините, като изричат обичайните думи на прошката: „ Прощавай, мале, тате… “. „ Просто да ти е, Господ да прости “ е наложителният отговор. Затова празникът се назовава още и Прошка.
Традиции
По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им блага: варена кокошка, ритуален самун и вино, през днешния ден най-често торта.
На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни артикули софра. Наближават дните, в които веселбите са неразрешени.
Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия.
Заговява се с месо, по тази причина празничната софра е единствено от месни ястия. В седмицата след „ Месни заговелки ” (Сирни заговезни) се яде доста извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следва интервал на хранителни и духовни пости.
На този ден православните християни ядат за финален ден месо преди началото на 7-седмичните великденски пости – т.е. ”заговяват от месо “, по тази причина празничната софра е единствено от месни ястия. В седмицата след „ Месни Заговелки ” се яде доста сирене, масло и яйца, преди неделята на Сирни Заговезни.
На Месни заговезни се подготвят баница с мехлем и извара, кокошка, яде се свинско месо.
През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото по-късно те са строго неразрешени.
В храмовете се четат фрагменти от Светото писание, които приказват за Страшния съд. Така Църквата напомня за трагичните последствия от прегрешението и приканва всички към работа на близък и към нравственост.
Денят се назовава още Неделя Месопустна, тъй като е последният ден преди постите, когато се яде месо. Момъкът желае амнистия, с цел да получи момата, която си е избрал.
През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също по този начин през цялата седмица (или единствено на Сирни заговезни) се палят огньове и отново за здраве се прескачат; след това към тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се назовава и Поклади.
Обичаи
Някъде е публикуван обичаят оратници (огруглици) – това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си; по този начин се прогонват бълхите от всяка къща.
Много известен е и обичаят мятане на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно изработен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, с цел да гаси, в случай че би трябвало, пламъците. В това време момата събира стрелите – колкото са повече, толкоз тя е по-горда пред приятелките си, тъй като е по-харесвана.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На трапезата се прави и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари родственици и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и на всички места по-младите желаят амнистия и целуват ръка на домакините, като изричат обичайните думи на прошката: „ Прощавай, мале, тате… “. „ Просто да ти е, Господ да прости “ е наложителният отговор. Затова празникът се назовава още и Прошка.
Традиции
По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им блага: варена кокошка, ритуален самун и вино, през днешния ден най-често торта.
На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни артикули софра. Наближават дните, в които веселбите са неразрешени.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ